Tweet

Децата с увреждания не могат да бъдат разглеждани извън контекста на техните семейства, на взаимоотношенията им с обкръжаващите ги хора.Семейството е първата и основна среда, в която се развива детето. Влиянието на семейството се осъществява по два тясно свързани един с друг пътя: по пътя на взаимното общуване между членовете на семейството, а също така по пътя на съзнателно предприеманите възпитателни мерки.Родителите преживяват много силни негативни емоции, след като бъдат уведомени, че тяхното дете е с увреждане. В резултат на това се нарушават (понякога много сериозно) взаимоотношенията между родителите, а също така между тях и увреденото дете.

Еволюцията на емоционалните преживявания на родителите, най-общо, може да се опише като постепенно преминаване от въпроса „защо точно нас и нашето дете ни постигна това нещастие” до въпроса „какво и как можем да направим, за да помогнем на детето си?” Увреждането на детето нарушава не само вътрешносемейните отношения,но също и дотогавашните контакти на семейството със социалното обкръжение. Следователно, обосновано е твърдението, че конструктивното приспособяване към новите условия еднакво зависи както от адаптивните способности на семейството, така и от особеностите на социалното обкръжение, в което то живее, отношението му към хората с увреждания и техните семейства, класово-съсловната принадлежност на семейството, а също и позициите му в него.

Линк: http://cml.mu-sofia.bg:8080/jspui/bitstream/10861/947/1/Antoaneta_Terzieva-dis.pdf