Tweet

Чл. 7. (1) Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние.

(2) Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности.

Чл. 14. (1) В зависимост от възрастта на потребителите социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица.

(2) В зависимост от специфичните нужди на потребителите социалните услуги могат да са за:

1. всички деца;

2. деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето;

3. родители, осиновители, лица, полагащи грижа за деца, кандидати за осиновители и кандидати за приемни семейства;

4. деца и пълнолетни лица с увреждания;

5. пълнолетни лица в кризисна ситуация или с потребност за преодоляване на последици от такава ситуация;

6. възрастни хора в надтрудоспособна възраст;

7. лица, които полагат грижи за пълнолетни лица.

(3) При предоставянето на социални услуги се извършват и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите.

Чл. 92. (1) Родителите на деца с трайни увреждания, семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето, семействата и лицата, които полагат грижа в домашна среда за пълнолетни лица с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване, имат право на заместваща грижа при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

Линк: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=135546